Определящ ли е цветът на антифриза за неговите качества?

Независимо от цвета основата на всички антифризи е етилен гликол или пропилен гликол. Етилен гликолът е дихидриден прост алкохол със сладка миризма и течна консистенция. Издържа до температура от 200 градуса Целзий и замръзва при -11 градуса Целзий.Пропилен гликолът е многовалентен алкохол с две хидроксилни групи. Той е безцветна, вискозна и силно хигроскопична течност.

Около 20% от антифриза са добавки. Те му придават определен цвят, но по-важното е че подобряват свойствата му. При смесването на пропилен гликол и етилен гликол с вода се получава химически активна течност, която разяжда частите на охладителната система като:гумени маркучи, радиатор, водна помпа и други. Добавките са необходими за предпазване на детайлите от разрушаването на антифриза. Те имат различно действие и за да се различават отделните видове с различни свойства те се оцветяват различно.

Единна класификация на антифризите не съществува. Различните производители ги обозначават по различен начин и ги оцветяват с различен цвят. Много от производителите освен състав на охладителна течност на опаковката посочват и за каква марка автомобили се препоръчват.

При европейските производители има условна класификация на антифризите според основата и добавките, която също може да ориентира потребителите:

• Традиционен антифриз(например руския Тосол) - той съдържа етилен гликол и неорганични добавки от първо поколение като силикати, фосфати, нитрити и други, които образуват тънък филм в тръбопроводите и маркучите и ги предпазват от разяждане. За съвременните автомобили този антифриз е морално остарял, защото е твърде агресивен към детайлите и неговата температура на кипене е 110 градуса Целзий, което за много нови автомобили е работна температура. Традиционно е син антифриз, но може да е и червен на цвят.
• Антифриз G11 - съдържа органични и неорганични добавки като: карбонова киселина, която образува защитен филм по стените на една охладителна система и локализира корозията. Основните недостатъци на този антифриз са, че трябва често да се сменя, защитния филм в определен момент се отделя и остава в системата, освен това намалява ефективността на топлоотдаването. На цвят най-често е зелен, но се произвежда и в розов и син цвят.
• Антифриз G11+ - количеството карбонова киселина при него е значително по-малко от обикновения антифриз G11. Предлага се като зелен антифриз, но е възможно и друго оцветяване.
• Антифриз G11++ - с по-малко карбонова киселина, зелен или друг цвят.
• Антифриз G12 - има в състава си основно органични добавки и малка част неорганични. Предимствата на тази охладителна течност са: дълъг експлоатационен срок (около пет години), добра топлопроводимост, дебел защитен филм и локализира добре корозията. Недостатъците са, че само локализира корозията, но не я предотвартява и разяжда алуминиевите радиатори. Най-често е червен антифриз, но има G12 жълт антифриз и син на цвят.
• Антифриз G12+ - с повече органични добавки и може да е червен, розов или виолетов антифриз.
• Антифриз G12++ - с органични добавки и червен или виолетов цвят
• Антифриз G13 - като основа се използва пропилен гликол и различни органични добавки. Може да е с червен, виолетов, жълт, оранжев антифриз или друг цвят. Като G13 се отбелязват и някои лобридни антифризи.

При някои производители като японските и руските, цветът е определящ за температурата на замръзване на антифриза. Така например с най-ниска точка на замръзване се обозначават антифризите с червен цвят. При руския тосол това е -65 градуса Целзий, а при японските съответно -30 градуса Целзий. Следващите по устойчивост са зелените: за руския антифриз -50 градуса Целзий, а за японския -25 градуса. И синият на цвят при руския на -40 градуса, а японският на -20 градуса Целзий.

При толкова разноцветни охлаждащи течности повечето водачи се питат: кой антифриз е най-добър? Отговорът на този въпрос е прост - този, който е препоръчан от завода производител на автомобила.

Производителите правят тестове на състава на различни антифризи и избират най-подходящия за конкретния автомобил. Това гарантира безпроблемна работа на охлаждащата система и двигателя.

Използването на скъпа охлаждаща течност не е избор, важен е съставът на течността да е подходящ за конкретния автомобил, а не цветът и цената.

Различните охлаждащи течности действат по различен начин на охладителната система на автомобила. Това в особена сила важи за радиатора. В зависимост от материала, от който е направен се избира и антифриза. Например за алуминиев радиатор е необходим антифриз като G11 в зелен цвят или друг, препоръчан от производителя. За меден радиатор е подходящ антифриз G12, който може да е червен или друг цвят, но със състав задължително препоръчан от производителя. Същото се отнася и за други части по охладителната система и цилиндровия блок, изработени от различни метали.

Цветът на антифриза може да съответства на състава и свойствата на добавките, но по-важно е съставът да е същият. Възможно е да има антифризи с различен цвят, но с еднакъв състав, както и обратното. Затова по-важно е да се видят добавките и параметрите, обозначени на опаковката при смесване на антифриз.

Много добавки реагират агресивно помежду си и това води до появата на утайки, пенообразуване и други неприятни последици след известно време.

И така ако долеете при необходимост антифриз с друг цвят само за да се приберете и след това го смените с нов, то нищо лошо няма да се случи. Но ако карате със смесен антифриз продължително време, то е напълно възможно да повредите охладителната система. На първо време може да въздейства на водната помпа, която ще се повреди от ръждата, оказваща абразивно действие върху детайлите. Затова смесването на различни антифризи не е желателно.

Всяка охладителна течност първоначално е безцветна. Оцветител се добавя накрая на производството за:

• Да се покаже, че течността е отровно химично съединение и да се избегне употребата му вместо вода например.
• Оцветяването помага да се открият течове по автомобила, а също да се определи и вида на теча.
• Цветът на антифриза в охладителната система показва и доколко годен е за използване. Например ако е изсветлял и станал почти прозрачен това говори, че е загубил голяма част от свойствата си и трябва да се смени. Промяната на цвета в ръждивокафяв е показател за корозия и че някои части трябва да се сменят, а системата да се промие.
• Като удобство за производителите, които обикновенно произвеждат антифризи с различни свойства. За да се различават лесно отделните продукти те се оцветяват с различни цветове.
• Твърде често цветът на антифриза е и маркетингов трик - за повечето потребители определен цвят се приема като най-качествен, което е пълна заблуда.

Цветът на антифриза е определящ само в рамките на определен бранд. За отделен производител един цвят антифриз може да е с едни свойства и добавки, а за друг цветът на антифриз със сходни свойства да е различен.

Затова антифриз се избира задължително по препоръки на производителя, а не по цвят и цена. Основните критерии за избор на антифриз са:

• Съответствие с марката и модела автомобил.
• Основен състав на течността и добавки.
• Пределна работна температура

При смяна на антифриз винаги купувайте малко повече, за да имате ако се наложи доливане на антифриз. Също така следете срока на експлоатация и времето за смяна на използвания антифриз. И по възможност не смесвайте различни антифризи, колкото и близки по състав да са. Това ще подсигури ефективна работа на охладителната система и дълъг експлоатационен срок на двигателя.