Какво е адаптивно окачване на автомобила?

Адаптивно окачване е система, която автоматично или с команди от бордовия компютър сменя различни характеристики, параметри или настройки в зависимост от изискванията на пътните условия или водача. Някои производители наричат тези окачвания полу активни. Основната характеристика на всяко адаптивно окачване е степента на затихване на амортисьорите.

Първите опити за адаптивен механизъм са правени още през петдесетте години на миналия век. Тогава някои производители използват хидропневматични стойки вместо традиционните амортисьори с пружини. Като основа се използват хидроцилиндри и сферични хидроакумулатори. Принципът на работа е в промяната на параметрите на ходовата част за сметка на изменението на налягането на течността. В основата на адаптивното окачване са електрониката и хидропневматичните стойки, които променят характеристиките си в зависимост от данните, получавани от различни датчици и анализа на бордовия компютър.

Първият автомобил с такова окачване е Citroen от 1954 година. В последствие подобно окачване се използва при автомобилите на DS, а в началото на деветдесетте години на XX век се появява окачването Hydractive, което е в основата на всички съвременни адаптивни окачвания.

В зависимост от производителя, адаптивно въздушно окачване е различно, но има елементи, които присъстват във всички варианти като:

• Електронен блок за управление - той е основата на окачването и отговаря за избора на режима на работа и настройката на отделните механизми. Блокът за управление анализира информацията от датчиците и командите, подадени от водача, посредством ръчното управление и подава команди към адаптивното окачване. Блокът за управление отчита сигналите за милисекунди и мигновено реагира на неравности по пътя и други ситуации.
• Активни стойки, които са регулируеми. Амортисьорите реагират бързо на състоянието на пътното покритие и на стила на шофиране. В зависимост от изменението на налягането са променя твърдостта на окачването. Съществуват два основни типа адаптивни амортисьори: с магнитно реологична течност и с електромагнитен клапан.
  • Стойките с магнитна реологична течност - специалната течност, с която са напълнени стойките са с променлив вискозитет в зависимост от електромагнитното поле. Колкото по-голям е вискозитетът, толкова по-голямо е съпротивлението на течността, преминаваща през клапана и съответно по-твърдо ще е окачването. Такива стойки се използват от Cadillac, Chevrolet (MagneRide) и Audi (Magnetic Ride).
  • Стойките с електромагнитен клапан променят твърдостта си в зависимост от отварянето и затварянето на клапана. В зависимост от подаваните команди от блока за управление се променя сечението на отвора за течността, а от там и твърдостта на стойките. Тези стойки се използват при автомобилите на Volkswagen (DDC), Mercedes-Benz(ADS), Toyota (AVS), Opel (CDS), BMW (EDC) и други.
• Регулируем стабилизатор за напречна устойчивост - работата му е както на обикновена стабилизираща щанга за напречна устойчивост, но има възможност за регулиране на степента на твърдост в зависимост от командите на блока. Най-често стабилизаторът сработва при извършване на маневра от автомобила като се намалява крена на купето.
• Датчици за неравности по пътя, крена на купето, клирънса и други. Те са специални устройства, които отчитат информация и я предават на блока за управление.
  • Датчик за ускорение събира информация за качеството на пътното покритие и в момент на поклащане на купето подава информация към блока.
  • Датчикът за пътния просвет реагира на спиране, потегляне и завиване на автомобила и предава информация за накланянето на купето.
  • Датчикът за хоризонталното положение на купето или датчик за крена на автомобила предава данни за промяна на положението на купето. При промяна на посоката, автомобилът винаги се накланя повече от едната страна и посредством този датчик се регулират амортисьорите и се повишава устойчивостта на автомобила от преобръщане.

Адаптивното окачване има няколко режима на работа, като основните са автоматичен и ръчен или полуавтоматичен.

• При автоматичен режим на работа нивото на твърдост на окачването и настройките се извършват автоматично от електронния блок за управление. Системата събира данните от датчиците и ги предава на блока за управление. Той анализира информацията и установява състоянието на пътното покритие, маниера на шофиране на водача и други. В съответствие със събраната информация блокът подава команди за настройване на твърдостта на стойките, стабилизатора за напречна устойчивост и другите елементи от окачването.
• Ръчното управление на активно окачване се различава от автоматичното по начина си на работа. Различават се два вида ръчно управление: с предварителен избор на твърдостта на стойките и полуавтоматичен с избор на режим на придвижване. Най-разпространени режими за настройка на окачването са: нормален, спортен, комфортен и за шофиране по черни пътища.

Предимства на адаптивното окачване:

• Плавен ход и комфорт на пътуване независимо от вида на пътното покритие. Купето на автомобила ще се намира винаги в едно положение, независимо от натоварването на окачването.
• Добра управляемост на автомобила при високи скорости и завои. Позволява да се развие спортният потенциал на автомобила.
• Възможност за промяна на клирънса на автомобила в зависимост от пътната обстановка.
• Адаптиране към пътните условия.
• Възможност за избор на режим за движение и адаптиране към стила на шофиране на водача и точна настройка за конкретните пътни условия.
• Намалява натоварването на носещите елементи на купето, намалява износването на гумите, намалява спирачния път. Подсигурява правилно разпределение на натоварването по осите при ускорение и спиране.
• Дълъг експлоатационен срок на хидропневматичните елементи.

Недостатъците на това окачване са в сложността на конструкцията, което обуславя и високата цена на ремонта и техническото обслужване. Неизправност на който и да е от датчиците оказва влияние на комфорта и правилното регулиране на механизмите.

Всеки механизъм в процеса на експлоатация се износва и чупи. За елементите на адаптивното окачване най-бързо се износват амортисьори, маркучи, тампони окачване като:тампони за амортисьори, тампони стабилизираща щанга, маншони, конектори, и съответните датчици.

Характерни неизправности на адаптивното окачване са грешки на датчиците, което се отразява на комфорта в купето, грохот и друсане. Неизправност е и ниският клирънс (cleerence), който не може да се регулира и се дължи на повреда в адаптивните стойки, цилиндри и други елементи, отговарящи за налягането.

Лошото при възникване на неизправност в адаптивно окачване е, че тя трябва да се отстрани веднага, за да работи системата нормално.

Адаптивното окачване, макар и скъпо е идеалния вариант за комфортно пътуване и добро управление и устойчивост на автомобила. Характерно е за премиалните автомобили, където удобството и сигурността на пътуващите е най-важна.